История на блекджек

През 2002 Макс Рубин убеждава Barona Casino в Лейксайд, Калифорния, САЩ, да организира Зала на славата в блекджек. Между 2003 и 2015 двадесет нови лица влизат в Залата на славата в блекджек (включително група от четири членове през 2008, известна като Четирите конника на Абърдийн). Признанието в Залата на славата в блекджек е истински парадокс: това е най-голямата чест в играта на блекджек, която едновременно с това нарушава целта на повечето професионални играчи на блекджек, които искат да останат анонимни. Най-доброто и задълбочено описание на постиженията на членовете в Залата на славата е написано от Арнолд Снайдър в Блекджек форум онлайн (Blackjack Forum Online). Датите за публикуване на книгите посочват първоначалните им публикации.

Ал Франческо (2003) – пионер на отборната игра.

Питър Грифин (2003) – математик, който пръв измисля методи за оценяване на системите за броене на карти. Автор на Теория на блекджек (Theory of Blackjack) (1979).

Томи Хайлънд (2003) – превъзходен професионален играч на блекджек и легендарен отборен играч.

Арнолд Снайдър (2003) – превъзходен професионален играч на блекджек и автор на голям брой влиятелни книги и статии, както и на водещия източник за информация в общността на блекджек Blackjack Forum Online.

Едуард О. Торп (2003) – универсално признат за бащата на броенето на картите. Неговите издания на Да победиш дилъра (Beat the Dealer) (1962) са истински бестселъри, описващи основни стратегии и методи за броене на карти. Развивайки системите си като професор в Института по технологии в Масачузетс (MIT), неговите книги описват първоначалните му опити за използване на компютърно-базирани системи при казино условия. Славата му през 60-те години на 20-ти век (въпреки че в казино индустрията я приемат скептично) допринася за непрекъснатото нарастване на популярността на блекджек.

Кен Ъстън (2003) – забележителен професионален играч на блекджек и писател. Неговата книга Големият играч (The Big Player) (1977) разкрива на широката публика приключенията му в казината като професионален и отборен играч на блекджек, използващ система за броене на карти.

Станфорд Уонг (2003) – отличен професионален играч на блекджек и писател. Според Арнолд Снайдър книгата Професионален блекджек (Professional Blackjack) (1975) „оказва дълбоко въздействие върху професионалните играчи, тъй като предоставя лесен и същевременно с това мощен метод за атакуване на игрите с кутии и 4 тестета, които са превзели Лас Вегас. Много професионалисти все още класифицират възможностите за броене на карти като „преди Уонг” и „след Уонг”.”

Макс Рубин (2004) – основателят на Залата на славата в блекджек и основател и домакин на ежегодния бал на блекджек. Иноватор в стратегиите за отборна игра. Автор на Comp City (1994).

Кийт Тафт (2004) – изобретател и иноватор в областта на компютърните устройства за блекджек десетилетия преди появата на концепцията за „преносими компютри”.

Джулиън Браун (2005) – математик и компютърен инженер, чиито програми се използвали за развитие на водещите системи за броене на карти през първите поколения на компютърната ера. Според члена на Залата на славата в блекджек Арнолд Снайдър (Blackjack Forum Online) „неговите програми били използвани за развитие на всички системи на Лорънс Ривиър, както и на системите Hi-Opt.” Повечето професионални играчи „преди Станфорд Уонг” (професионалистите, играли преди първото издание на Professional Blackjack от Уонг през 1975) използвали Ten Count на Торп, Hi-Lo на Торп, Hi-Opt I и Hi-Opt II, Point Count на Ривиър, +/- на Ривиър или Advanced Point Count на Ривиър. Това били най-популярните и разпространени системи, използвани в продължение на около десет години, и програмите на Джулиън Браун били базата за развитие на всяка една от тях”. Автор на Как да играем печеливш блекджек (How to Play Winning Blackjack) (1980).

Лорънс Ривиър (2005) – водещ писател (Да играем блекджек като бизнес – Playing Blackjack as a Business (1969)) и изобретател на системи за броене на карти.

Джеймс Грожон (2006) – превъзходен професионален играч на блекджек. Книгата му Отвъд броенето (Beyond Counting)(2000), чиито количества са изчерпани, се продава за поне $2 000 на копие. Неговата частно публикувана, разширена версия (със заглавие Exhibit CAA, по името на експонатния номер на първоначалната книга в съдебния случай, който той печели срещу няколко казина) се продава само на хора, които авторът познава лично. Счита се за най-напредналото ръководство за играта на блекджек.

Джон Чан (2007) – превъзходен професионален играч на блекджек и мениджър на MIT групи за блекджек.

Четирите конника на Абърдийн (2008) – Роджър Болдуин, Уилбърт Канти, Херберт Майсел и Джеймс МакДермът. През 1956 и 1957 те публикуват първата точна основна стратегия. Това е повратна точка в историята на блекджек, полагаща основите на по-късни стратегически системи, и забележително постижение в областта на математиката, поради факта, че е направена с еквивалента на офис калкулатори. Съавтор на Играй на блекджек, за да спечелиш (Playing Blackjack to Win) (1957).

Ричард В. Манчкин (2009) – превъзходен професионален играч на блекджек, автор и анализатор. Автор на Хазартни магьосници (Gambling Wizards) (2002).

Дарил Пърпъз (2010) – превъзходен професионален играч на блекджек.

Желико Раногажеч (2011) – превъзходен професионален играч на блекджек. Считан за един от казино играчите на най-високи залози в света, той прави залози, възлизащи на $1 милиард на година.

Иън Андерсен (2012) – автор на Да обърнеш масите на Лас Вегас (Turning the Tables on Las Vegas) (1976) и Да изгориш масите на Лас Вегас (Burning the Tables on Las Vegas) (1999).

Робърт Нерсесиан (2013) – адвокат от Лас Вегас, Невада, САЩ, отговорен за представляването на казино играчи в исторически решения срещу казина.

Дон Шлесингер (2014) – широко признат за водещ анализатор и автор на системи и книги за блекджек, най-известните от които са няколко издания на Атака на блекджек (Blackjack Attack) (1997).

^ Обратно горе

Основна стратегия – оптималният метод за игра на блекджек без броене на картите: кога да изтеглиш нова карта, кога да останеш пас, кога да удвоиш, кога да вземеш застраховка или да се откажеш в зависимост от картите на играча и откритата карта на дилъра. Роджър Болдуин, Уилбърт Канти, Херберт Майсел и Джеймс МакДермът (известни още като Четирите конника на Абърдийн) потвърждават първата версия на основната стратегия през 1956-1957 с офис калкулатори. Основните стратегии варират в определени ситуации в зависимост от правилата на казиното за удвояване, разделяне и дали дилърът тегли нова карта, или пасува при меки 17.

Броене на карти – многобройни методи за следене на изиграните карти (следователно и оставащите карти) в тесте на блекджек или кутия в прогрес. Основната теория за броенето на карти, потвърдена отдавна математически, е, че значително голям дял аса или карти със стойност 10 (десетки, валета, дами и попове), които остават, са в полза на играча. Основното броене включва запазването на броене плюс-минус всеки път, когато се падне карта със стойност 10, за разлика от появата на карта със стойност 3, 4 5 или 6. Системите за броене на карти стават по-сложни, когато в тях се включат аса, различна дълбочина на използване на тестета преди разбъркване, различни стойности на определени карти и нива за залагане. Целта на системите за броене на карти е да се определи кога тесте или кутия са благоприятни или неблагоприятни и да се променят сумите за залагане (и понякога основната стратегия) в зависимост от това. На практика стратегията с драматична промяна на нивата за залагане се променя от подозренията от страна на казината за броячи на карти.

Екипна игра – когато групи играчи на блекджек увеличават благоприятните ситуации, като карат играчи да залагат малки суми и водят отчет за картите на различни маси за блекджек. Когато стойността на неизиграните карти е в полза на играча, те дават сигнал на „голям играч”, който се мести по масите и поставя големи залози. Подобно на други методи, зависещи от броенето на картите, измамата в екипната игра е безспорно легална, но все пак се обезкуражава от повечето казина.

^ Обратно горе

21 (филм, 2008) – Филм по книгата на Бен Мезрич Да разориш Лас Вегас (Bringing Down the House), измислена версия на преживяванията на MIT група за блекджек.

Beat the Dealer (книга на Д-р Едуард О. Торп, публикувана за първи път през 1962) – Бестселър за основната стратегия на блекджек, броенето на карти и опита на Д-р Торп да тества академичните си теории в казина, заедно с казино играчи, предлагащи съвети и подпомогащи финансово научното изследване.

The Big Player (книга от Кен Ъстън, 1977) – Първата книга, разкриваща тайния свят на броячите на карти и екипната игра на блекджек. Комбинира стратегиите и анализите на Ъстън с казино приключения.

Bringing Down the House (книга от Бен Мезрич, 2002) – Бестселър с историите на MIT група за блекджек. Обикновено се характеризира като нефантастична творба, включваща променени имена, измислен диалог, сложни характери и променени описания на събития за целите на разказване на историята. Става основа на филма 21.

Ергенският запой (The Hangover) (филм, 2009) – Комедия за ергенско парти в Лас Вегас. Включва сцена, в която Алън (играе се от Зак Галифианакис), неочаквано за неговото комично поведение, играе блекджек изключително добре, брои карти и печели големи суми. 

Жега (Heat) (филм, 1986) – Приключенски екшън с Бърт Рейнолдс в ролята на бодигард в Лас Вегас. Включва сцени, в които Рейнолдс губи и печели големи суми на блекджек. По романа и пиесата на известния филмов сценарист Уилям Годлман.

Рейнман (Rain Man) (филм, 1988) – Изключително популярен филм с участието на Дъстин Хофман и Том Круз. Печели четири награди Оскар през 1989 за най-добър филм, най-оригинален сценарии, най-добър режисьор (Бари Левинсън) и най-добър актьор (Хофман). Историята разказва за пътуването на двама братя през страната – институционализиран учен-аутист (Хофман) и егоцентричен млад мъж, който преди това не знае за съществуването на брат си. Те спират в Лас Вегас, отсядат в Caesars Palace и Реймънд (Хофман) използва математическите си и мнемонични умения, за да спечели на блекджек.

^ Обратно горе

Дон Джонсън, главен изпълнителен директор на компания за разработване на компютърни програми за залагане на конни надбягвания, печели $15 милиона на блекджек между декември 2010 и април 2011. Губещите казина били Tropicana ($6 милиона), Borgata ($5 милиона) и Caesars ($4 милиона) – всички в Атлантик Сити, Ню Джърси, САЩ. Поради размера на този екшън, той договаря благоприятни условия за игра с казиното: 20% намаление на всички загуби, възможност за залагане до $100 000 на ръка, разделяне и удвояване до 4 пъти и условие дилърите да пасуват при меки 17.

Кери Пакър, австралийски медиен милиардер, известен в казината по света като „Краля на китовете” през 90-те години на миналия век и първите десет на настоящия. Историите за неговите големи печалби и загуби не могат да се докажат като цяло с изключение на някои определени подробности. През 1995 или 1997 (а вероятно и през двете) прави огромна печалба в MGM Grand, Лас Вегас, Невада, САЩ. Играе шест ръце при $200 000 (или $250 000) на ръка и печели между $20 и $40 милиона. (Един публикуван доклад споменава, че печелившата серия продължава 40 минути.) Твърди се, че успешната му игра води до закриването на Aspinall през 1990. През новогодишната нощ на 1990 в Las Vegas Hilton печели $8-$10 милиона на блекджек, като намалява ежегодните приходи на казиното толкова много, че се налага да отрежат бонусите на мениджърите на казиното. Известен е и с изключително щедрите си бакшиши, потвърдени от мениджъри на казина след смъртта му през 2005. Един път оставил бакшиш в The Mirage за $1 милион. Друг път помолил сервитьорката на коктейли да му донесе оставащия баланс за ипотеката ѝ за дома (който се оказал $150 000) и той го платил.

^ Обратно горе

^ Обратно горе

Поради подозренията, с които казината се отнасят към професионалистите по блекджек, успешните играчи на блекджек обикновено избягвали публичността и признанието – практика, която затруднява доказването на техните постижения и дори самоличности. Например най-продаваният играч и автор Иън Андерсен (Turning the Tables on Las Vegas, Burning the Tables on Las Vegas) е напълно непознат. В продължение на приблизително 40 години той използва псевдоним в книгите си. Снимката му никога не се е появявала в публичното пространство. Дори топ професионалисти и доверени хора в общността на блекджек нямат идея как изглежда, какво е истинското му име и дори как да се свържат с него.

^ Обратно горе

Играчът на блекджек и спортни залози от Австралия Желико Раногажеч се слави с репутация на най-големия играч в казината по света. Цялата сума, заложена от него за една година, се изчислява на приблизително $1 милиард.

^ Обратно горе

Дон Джонсън, главен изпълнителен директор на компания за разработване на компютърни програми за залагане на конни надбягвания, печели $15 милиона на блекджек между декември 2010 и април 2011. Губещите казина били Tropicana ($6 милиона), Borgata ($5 милиона) и Caesars ($4 милиона) – всички в Атлантик Сити, Ню Джърси, САЩ. Поради размера на този екшън, той договаря благоприятни условия за игра с казиното: 20% намаление на всички загуби, възможност за залагане до $100 000 на ръка, разделяне и удвояване до 4 пъти и условие дилърите да пасуват при меки 17.

^ Обратно горе

Джеймс Грожон, превъзходен професионалист по блекджек и теоретик, една от най-нашумелите фигури в книгоиздаването. Единствената му книга, Beyond Counting (2000), се продава за поне $2 000 на копие на колекционерите на книги. По-късно публикува тайно доста по-разширено издание, известно още със заглавието Exhibit CAA по името на експонатния номер на първоначалната книга в съдебния случай, който той печели срещу няколко казина. Предполага се, че я продава само на хора, които познава лично, или на тези, представени му от доверени източници.

^ Обратно горе

От 1997 Макс Рубин организира ежегоден бал на блекджек. Той се провежда на тайно място и обединява най-елитните играчи на блекджек в света за една вечер на разговори и състезания заедно със селекция на нов член на Залата на славата в блекджек. (Снимането не е разрешено.) Участниците се състезават в напрегната серия от тестове по технически познания, умения по броене на карти, напреднала стратегия, както и история, и любопитни факти за желаната от всички Купа на Грожон. Наградата носи името на Джеймс Грожон от Залата на славата в блекджек, който печели събитието три пъти и впоследствие получава забрана на участва в състезанията. Втората награда – Награда на Манчкин – носи името на Ричард Манчкин също от Залата на славата в блекджек, който финишира втори в състезанието три пъти, преди също да получи забрана.

^ Обратно горе

Това е технически погрешно название. Имало е няколко MIT екипа на блекджек, но те не са включвали студенти от Масачузетския технологичен институт (MIT). (Повечето студенти са твърде млади, за да играят законно в казина в Съединените Щати.) В продължение на много години имало няколко екипа (понякога по едно и също време, понякога напълно неподозиращи за съществуването на останалите) от играчи на блекджек, които се формирали в Бостън, Мазачузетс. Поради дисциплината и знанията, необходими за организирането и ръководенето на подобни екипи, няколко мениджъри и първоначални членове били специализанти или бивши студенти на MIT. Неформалният начин на набиране на членове води до участието и на други специализанти или бивши студенти.

^ Обратно горе