Казиното в културата

В цял свят думата „казино” има универсално значение и се разпознава веднага. В Италия, страната на произход на този термин, това е casinó. В Германия, Швеция и Финландия – kasino. В Полша – kasyno. В Португалия – casino. В Румъния – cazinou. Навсякъде по света всички знаят, че това е място, където хората се събират, за да залагат на игри и да се забавляват.

Неслучайно, ако направим морфологичен анализ на думата и нейните италиански и латински корени, ще видим, че думата „казино” буквално означава „малка къща” от корена „casa” (къща) и умалителната наставка „ino”.

Първото заведение за хазарт, признато официално от правителството, е Il Riditto във Венеция през 1638, но италианска дума „казино” се използва за първи път чак през 1744. Първоначално думата означава вила или лятна резиденция. По-късно добива значението на място, където хората се събират за забавления, включително хазартни игри. През 1820 в една английска книга се споменава, че думата „казино” има няколко значения – група селскостопански постройки, резиденция в провинцията и заведение за хазарт и игра на карти.

^ Обратно горе

Независимо дали ще влезете в гигантски курорт с казина като Лас Вегас или Макао, или ще играете от дома си, казиното има свой уникален език, който се е развил през вековете. Този специален жаргон е проникнал и във всички останали сфери на живота. Популярни изрази, които използваме, когато побеждаваме, имаме късмет, губим пари, разума си или дори живота си, показват, че хазартните игри, на които играем, имат важно място в живота ни.

Картите са като живота, ще намерите пътя към успеха, ако изиграете добре картите си. А понякога трябва да сложите картите на масата, когато трябва да разкриете намеренията си. Чувствате, че нещата ви се изплъзват? Може би не сте проследили ръцете. А може да не е ваша вина и просто да не ви идват карти. Все пак не давайте джокери на опонентите си. И не играйте ва банк.

Залагането е като живота – предпазливите залагат на сигурно. Смелите просто завъртат колелото на рулетката. А лудите залагат живота си, дори на червено.

Късметът разбира се също е необходим. Дори когато картите ви вървят. Най-добре е да ударите джакпота. Може би дори да разорите казиното. Хората обаче рядко смятат, че късметът е на тяхна страна. По-често смятат, че животът им раздава само лоши ръце, че ще е късмет, ако излязат на нула, и е най-добре да „хвърляте заровете”, пък каквото излезе... И се примиряват със съдбата си. Животът е като игра на зарове. Жаргонът на казиното понякога ни успокоява и ни помага да приемем трудни ситуации, да вярваме, че следващият ден е „ново завъртане и ново залагане”, и да се опитаме да подобрим живота си, като заложим и последната си надежда и хвърлим отново заровете на съдбата.

Живи изрази от мъртви игри – Много популярни изрази идват от отдавна забравени игри. Фаро е била най-популярната хазартна игра в САЩ в края на 19 век. Можело да влезете в бар и да видите как Уаят Ърп и Док Холидей играят Фаро. (Залагането срещу безкомпромисни и съмнителни типове може и да е помогнало за смъртта на играта.) Някои изрази от играта обаче са я надживели с поне 1 век: да залагаш на крайностите срещу златната среда, да излезеш на нула, без пукната пара, в пасив (дълг), да обереш дилъра, да дръпнеш тигъра за опашката, да записваш версиите и т.н.

Други устойчиви словосъчетания пък идват от игри, които много малко хора познават: да се овътриш (в смисъл да загубиш – от игри на карти), хазарт (от древна арабска игра на зарове), калъч (от игра на зарове), чорчук (от игра на топчета).

^ Обратно горе

Рулетка: Рулетката е изобретена във Франция и името и означава „малко колело”. Прочутият учен и математик Блез Паскал може би е участвал в създаването на играта. Неговата обсесия от вечния двигател (перпетум мобиле) може би е довела до конструирането на въртящото се колело на рулетката, което има минимално триене. Някои стари английски игри имат елементи, които много наподобяват рулетката, включително игрите Роли-Поли, Асо купа и Четно или нечетно. А старите италиански игри Бириби и Хока, които имат подобна структура, са описани в мемоарите на Казанова.

Разлики между американската и европейската рулетка: Независимо от стремежа на американците да определят стандартите във всичко, те определено не успяват да постигнат това в рулетката. Добавянето на „00” в американския вариант, без да се променят коефициентите в сравнение с европейската рулетка, дава на казиното значително предимство, което отблъсква повечето играчи. Обратно, европейският вариант дори е добавил допълнителни облекчения за играчите, например en prison (затвор) и la partage (споделяне), които осигуряват допълнителна защита от плашещата „нула”. Американските казина въвеждат и практиката да дават на всеки играч чипове с различен цвят, което е излишно удобство за непопулярния вариант на играта. Дори в този случай обаче французите са дали името на механичното устройство (ficheur), което служи за сортиране на чиповете с различни цветове.

Руска рулетка: Това не е нито рулетка, нито игра, още по-малко пък руска. Изразът означава да сложиш един куршум в револвер, да завъртиш барабана (като колело на рулетка) и да натиснеш спусъка. Руски писатели от 19 век описват тази „игра”, а митът за нея и как безстрашни (или безскрупулни) руски офицери са се „забавлявали” по този начин се разпространява след Първата световна война. Има малко надеждни сведения за игра на Руска рулетка, но това не пречи тя да добие огромна популярност в романи, филми и други описания на войната. Изразът става емблематичен в популярната култура за жестокостта на съдбата.

^ Обратно горе

Играта, която сега наричаме блекджек или 21, се е играе под различни имена и правила вече над 600 години. Има писмени сведения за испанския прародител на играта – тренте-ун (31), които датират от 1440.

Мигел де Сервантес, авторът на Дон Кихот, описва правилата в една от своите новели през 1613. Вариации с подобна структура и правила са кенз (15) във Франция, вентиуна (Испания), сете-е-мецо (Италия) и боун-ейс (Англия). (Може би боун-ейс е първата игра, в която асата се броят за едно или седем.)

Най-разпространена от многото предшественици на блекджек е вонт-е-юн (21), която се разпространява широко във Франция в началото на 19 век отчасти поради интереса към нея от страна на Наполеон Бонапарт. В началото на 20 век някои от американските заведения за хазарт се опитват да увеличат популярността на 21, като плащат на играчите десетократно за натурални 21 с вале пика. Тази практика не продължава дълго, но името блекджек остава.

^ Обратно горе

Крапс: Крапс е модерна казино игра със зарове. В повечето държави е известна под това име. На някои езици името е преведено като „зарове” или „игра на зарове”: dado (Испания), Würfelspiel (Германия), kosci (Полша), zaruri (Румъния). За разлика от повечето игри в казиното, нейният произход и етимологията на името ѝ са неясни. Играта на зарове идва от Арабския полуостров, където се нарича азахр, което става популярно в Англия като хазарт. Най-ниската стойност на заровете се нарича крабс. Други теории предполагат, че името може би идва от френското crapaud (жаба), тъй като играта се е играла по улиците и тротоарите, а играчите са били клекнали, за да стигат до заровете.

Зарове: Хвърлянето на кокалчета е може би най-древният прародител на игрите в казиното. А най-старите артефакти за хазартни игри, открити от археолозите, са зарове, изработени от костите на глезени на овце (астрагалус), наричани още ашици. Най-старите намерени зарове са от Месопотамия (на територията на северен Ирак) и датират от 3000 г. преди новата ера. Заровете са означени с точки, а не с цифри, защото стандартизацията на символите по заровете (1300 г. пр.н.е.) предшества въвеждането на индийско-арабските цифри (което започва около 700 г. пр.н.е.).

^ Обратно горе

Традиционните игрални автомати датират от 1870-1890. Тези монетни автомати бързо стават известни като ротативки, поради въртящите се барабани. В Англия се наричат и машини с плодчета, тъй като това е една от най-популярните теми по въртящите се барабани. Най-ранните ротативки имали механични въртящи се барабани, но на играчите трябвало да плаща лично собственикът на машината. Първата известна „модерна” ротативка е Liberty Bell  на Чарз Фей от 90-те години на 19 век. Нейните барабани спирали в определена поредност, монетите се събирали в кутия и печалбата се изплащала автоматично в кофа. Звънът на монетите или жетоните, особено когато наградата пада в кофата, става емблематичният звук на казината, в които тези машини добиват огромна популярност. Ръчката, която стартира играта, дава на ротативките универсалния прякор „еднорък бандит”.

Популярността на игралните автомати обаче надживява промяната на почти всичките им първоначални елементи Дигиталните и компютъризираните ротативки вече са заменили механичните барабани. Бутоните са заменили ръчките. Дори звукът от падащите монети е приглушен и играчите тихо мушкат банкноти или електронни средства за разплащане. Печалбата се изплаща в билети, които се осребряват на касата или на банкомат. Почти изчезнали са и крупиетата за ротативки с техните специални ръкавици и гигантска пластмасова кофа с жетони.

^ Обратно горе

Бакара: Името идва от италианската игра бакара (baccarà) и повечето версии го запазват. Пунто банко се отнася до играча и банката, двамата участници в бакара, но думата банко се използва и когато играчът залага всичките си пари. Това е една от малкото игри на карти в казиното, която си е запазила името през вековете.

Думата „бакара” означава най-лошата ръка в играта, която е равна на нула. Някои френски думи също се използват, например льо гранд е натурално девет от първите две раздадени карти, а льо петит е натурално осем. Банката е дилър в ръката (във Франция се нарича крупие) и контролира играта и картите, а понякога получава карта и предприема действия последна. Понякога играта се направлява и води от колман. Палет е инструмент, с който картите се разпределят по масата, а кутията за карти се нарича шу. Когато играчът и банката завършат наравно, ръката понякога се нарича реми.

^ Обратно горе

Всяка игра в казиното е свързана по някакъв начин с числата. Затова не е чудно, че има суеверия, свързани с почти всяко число.

Шест: Цифрата 6 се счита за прокълната, тъй като е част от числото на звяра (666) в Откровение 13:18. В азиатските култури обаче това число означава, че всичко ще мине гладко. Всеки, който играе на рулетка редовно, се сблъсква с това суеверие, тъй като сумата от всички числа на колелото е точно 666.

Седем: Легендата за щастливата седмица съществува в много култури. Древните гърци смятали, че 7 е щастливо число. Питагор считал, че това е перфектното число. Седем е и броят на римските богове, египетските богове, чудесата на античния свят, древните буди и японските богове на късмета. Според Стария завет бог почивал на седмия ден. Стените на Ерихон паднали, след като израилтяните марширували 7 пъти около тях. В Новия завет има 7 печата в Откровение, 7 небесни добродетели и 7 тайнства. Тези вярвания са противоположни на китайската, виетнамската и тайландската традиция, където числото 7 носи лош късмет.

Осем: Това е най-щастливото число според китайските вярвания. Поредица от осмици е дори още по-добре, поради звука на числото осем на мандарин, което звучи като китайската дума за просперитет. На кантонски 8 звучи като думата за богатство. В Индия обаче 8 носи лош късмет, тъй като е свързано с думата за „чупене”.

Тринадесет: Страхът от числото 13 дори си има име – трискайдекафобия. Това суеверие произлиза от библейската легенда, че Юда е тринадесетият апостол на тайната вечеря, който първи е напуснал и е умрял от собствената си ръка.

Всъщност много други числа са щастливи или прокълнати в зависимост от националността и културата. Три е щастливо в Швеция и Италия, но прокълнато в Япония и Виетнам. Четири е щастливо в Германия, но прокълнато в Китай, Тайван, Малайзия, Япония, Корея и Виетнам. Девет е щастливо в Норвегия, но прокълнато в Япония. Седемнадесет е щастливо в Италия.

След като приключила неделната проповед, член на епархия близо до казино Монте Карло имал предчувствие и заложил на числото 36. Точно преди това бил пял химн 36 в църквата. Той спечелил и разказал на приятелите си и те всички отишли на църква следващата неделя. Проповедта завършила с химн 27 и голям брой вярващи директно от църквата прескочили до казиното и заложили на 27. Въпреки че не се паднало 27, на следващата неделя дошли още повече хора. Надяващите се да спечелят претъпкали църквата следващата седмица. Свещеникът усетил, че неволно насърчава залагането на рулетка, затова започнал да избира химни с номера, по-високи от 36 – най-високото число от колелото на рулетката. Скоро посетителите на неделната проповед се върнали към обичайния си брой.

^ Обратно горе

Книгата Монако и Монте Карло (1912) на Адолф Смит описва доста суеверия и ритуали, които авторът забелязал в Casino de Monte-Carlo. Една жена тайно вкарала монета от 5 франка на церемония с папата и то така, че папата благословил монетата. След това занесла монетата в казиното и спечелила на рулетка. Нейният придружител обаче загубил на рулетка и се оплаквал толкова много, че жената му позволила да държи щастливата монета. Обаче приятелят заложил и веднага загубил монетата. Смит описва и възрастна жена, която му показала сърце от прилеп, което държала в портмонето си. Тя докосвала монетите си до талисмана, преди да ги заложи на рулетка.

^ Обратно горе

Някои играчи считат, че ако използват главния вход на казиното, това ще им донесе лош късмет. Когато MGM Grand отваря врати в Лас Вегас, Невада, през 1993, новият вход, който е с формата на гигантска златна глава на лъв, засилва този страх. (Логото на MGM е ревящ лъв.) Дали е било заради образа, който изплува в съзнанието – играчите, които се хвърлят сами в устата на лъва, или заради азиатските суеверия, според които котките носят нещастие, а може би поради друга причина, но само 5 години по-късно казиното променя дизайна на входа.

^ Обратно горе